‹ Back

Ти си едно от моите недовършени изречения
с лек намек за жанр,
незапочнато литературно течение.

 

В тебе виждам слънцето над Древна Гърция
и калдъръмените улички на всички малки италиански градчета.

 

Ти си дърво, което все си мисля да засадя,
остров, който да открия,
вятър, който ме преследва,
фойерверките на площада на Нова година.

 

Ти си всички работни места, които съм напуснала, за да търся себе си,
и всички малки къщи в гората, в които крия намереното.

 

Ти си децата, които не искам да имам,
книгите, които искам да напиша.
Ти си този, който в паралелна вселена
държи ръката ми, докато напускам планетата.

 

Ти си този, с когото всичко си е на мястото,
с когото времето е мързеливо разтичащ се кехлибар.

 

Ти си топли чорапи на Коледа и сангрия през лятото,
малка книжарничка на улица „Любен Каравелов“.
Цялото море си ти,

 

докато не ти измисля сказуемо.

‹ Back

Ти си едно от моите недовършени изречения
с лек намек за жанр,
незапочнато литературно течение.

 

В тебе виждам слънцето над Древна Гърция
и калдъръмените улички на всички малки италиански градчета.

 

Ти си дърво, което все си мисля да засадя,
остров, който да открия,
вятър, който ме преследва,
фойерверките на площада на Нова година.

 

Ти си всички работни места, които съм напуснала, за да търся себе си,
и всички малки къщи в гората, в които крия намереното.

 

Ти си децата, които не искам да имам,
книгите, които искам да напиша.
Ти си този, който в паралелна вселена
държи ръката ми, докато напускам планетата.

 

Ти си този, с когото всичко си е на мястото,
с когото времето е мързеливо разтичащ се кехлибар.

 

Ти си топли чорапи на Коледа и сангрия през лятото,
малка книжарничка на улица „Любен Каравелов“.
Цялото море си ти,

 

докато не ти измисля сказуемо.