Никея Петрова има трайна неспособност да се занимава само с едно нещо.

Пише поезия и проза, рисува, прави музика и обича колективното разказване на истории в ролеви игри. Периодично се захваща с нещо съвсем ново — от любопитство и без особен страх да се учи в движение.

Интересуват я хората — особено когато са противоречиви. Близостта и самотата, тялото и паметта, свободата и страхът, властта, изборът и всичко онова, което отказва да се побере удобно в една версия на истината.

„Между синьото и синьото“ е една от формите, които това любопитство е приело.