Ти си едно от моите недовършени изречения с лек намек за жанр, незапочнато литературно течение.   В тебе виждам слънцето над Древна Гърция и калдъръмените улички на всички малки италиански градчета....

Плажни шапки и жилетки, сол и сняг, нямат ритъм. Стъпалата държат земята, сякаш има как.  Сънят е като бряг. Пясъкът танцува понякога. Рони кости и седеф.  Съска boom-bap.